Драгалевски манастир „Света Богородица Витошка”

Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка” се намира на около 3 км. южно над софийкия квартал Драгалевци в полите на Витоша. Като едно чудесно и леснодостъпно място за поклонение той привлича много посетители, които се радват на чист въздух, зеленина и спокойствие.

Манастирът има дълга история, като възникването му датира от 1345 г. и се свързва с Второто Българско царство и царуването на Иван Александър. Макар и да е запазен от унищожение от османските нашественици продължително време, след завладяването на София през 1382 г. той е опожарен и изоставен от монасите. Надпис върху притвора на старата църква показва, че манастирът е обновен и изографисан с помощта на софийския болярин Радослав Мавър през 1476 г. Повечето от новите стенописи са запазени и до днес, както и ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида и двамата им синове – Станко (Стахиа) и граматик монах Никола. През 17 век централната част на църквата е зографисана с нови стенописи, част от които са на Св. Иван Рилски и Св. Петка Търновска.

Манастирът „Св. Богородица Витошка”  е един от най-тачените сред четиринадесетте манастира около София, образуващи прочутата Софийска мала Света гора. Владетели и боляри щедро дарявали светата обител с имоти и средства и не напразно хората го наричали „царски манастир”. През 15-16 век той се превръща във важно културно средище на Софийската книжовна школа. Тук се създават и преписват редица християнски църковни книги, достигнали до нас с имената на техните преписвачи. Поп Никола, преписва евангелия през 1469 г., тук е написано известното "Драгалевско евангелие" през 1534 г., пазено днес в Църковния историко-археологически музей при Светия Синод в София; през 1598 г. тримата братя Даниил, Стоян и Владко преписват и украсяват псалтир, пренесен по-късно в Иверския (грузински) манастир на Атон; граматик монах Никола, син на ктитора Радослав Мавър, преписва и богато украсява четвероевангелие, пренесено и съхранявано днес в Хилендарския манастир; поп кир Димитрия „сакелар" (пазител на църковна утвар) преписва и съхранява още едно четвероевангелие; през 1612 г. книжовникът граматик Йов Шишатовац преписва известния Боянски поменик на българските царе (открит в Боянската църква през 1845 г. от руския изследовател В. Григорович). Наред с богатата книжовна дейност в манастира се развива и просветителската дейност, като през 17 в. е изградено килийно училище с постоянен учител.

По време на турското робство манастирът активно участва в тайната революционна дейност. Игуменът - йеромонах Генадий Скитник е бил приятел и сътрудник на Васил Левски и му е оказвал голяма помощ при организирането на революционните комитети в Софийския регион. Често тук Левски намира обежище по време на обиколките си из страната, а отец Генадий служи като пощальон на революционния комитет. След арестуването на един от най-активните членове на комитета - Димитър Общи, игуменът Генадий бяга в Сърбия, за да се включи в дейността на друг виден наш революционер - Панайот Хитов. Все пак бягството на отец Генадий не слага край на участието на манастира в подготовката на общонародна революция. През 1873 г. в манастира идва дякон Игнатий Рилски, който възобновява тайния революционен комитет в София и достойно следва по стъпките на своя предшественик.

През 1932 г. манастирът е разширен и обновен по проект на архитект А. Рашенов, който е реставрирал и църквата „Света София", възстановил е и Балдуиновата кула на хълма Царевец във Велико Търново. Старите постройки са разрушени и са построени нови в неовизантийски стил, с арки и докси. Двете църкви са обединени под един покрив, заградени с проход - арка.

През 80-те години на ХХ в. е построено най-новото крило на манастира, което контрастира по стил и пропорции с останалите манастирски сгради.

Понастоящем манастирът е действащ, женски.