Дряновски манастир

Дряновският манастир е кътче от природата на България с богато разнообразие на отвесни скални венци, пещери, уникални релефни форми, растителен и животински свят. Намира се на 5 км. югозападно от гр.Дряново под причудливо извития източен скален венец на старопланинското плато “Стражата” в красивите каньони на р.Дряновска и р.Андъка.

Основателите на обителта са открили местност, която създава чувство на илюзорна уединеност. Прекрасната природа влияе на хората, успокоява ги и ги откъсва от динамиката на ежедневието. Дефилето на лъкатушещите плитки планински реки, обраслите с гора стръмни склонове и обрамченото от отвесните скали небе, са спокоен и магнетичен свят, където доминира белотата на варовика и се прилива в нюансите на зеленината и синевата.

Приказната манастирска клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещера “Бачо Киро”, което датира от средния и късния период на старо каменната епоха /100000 – 10000 г.пр.н.е./.Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи.

Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно-каменната  и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в скалните отверстия и кухините на Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.

В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките, ромеите изграждат крепости в месностите “Боруна” и “Града”, защото оценяват добрата възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през VІІ век, когато Предбалкана влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през ХІ в. и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България - бъдещите владетели Асеновци.

Боруна и Града са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.

Основаването на Дряновския манастир "Св. Архангел Михаил" се търси във времето на Асеновци. Архангел Михаил е бил уважаван като светец от създателите на Второто българско царство. Манастирът е построен в клисурата на Дряновската река, на десния й бряг, точно срещу пещерата "Андъка". За първи път е бил разрушен през 1393 г. при идването на неизброимите турски пълчища за обсадата на Търново. След установяването на турското господство, манастирът бил издигнат наново през XVI век и после пак, още веднъж разрушен.

Упоритите дряновци и българите от околните селища към края на XVII век отново го възстановили. Надпис от 1701 г. над вратата на монашеска килия, потвърждава съществуването на манастира в началото на XVIII век. Един старинен пергамент от Хилендарския манастир накратко описвал Дряновския манастир, неговото състояние и споменавал че по едно време в него имало 400 - 500 монаси.

През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура. Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи Търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие.

На 29 април 1876 год.в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон - първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и Северна България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушения и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 год. храмът е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панахида за загиналите четници. В началото на 90-те години манастирът е възстановен. Той е един храм, без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник – костница през 1897 год. на загиналите въстаници.

Съвременният манастир е една от 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.