Природен парк „Българка”

Природен парк „Българка” е обявен 2002 г. с цел опазване, възстановяване и поддържане на буковите екосистеми и ландшафти, характерни за Централна Стара планина, флората, фауната и културно-историческото богатство на района. Заема площ от около 22 000 ха. Разположен е върху билните части и северните скатове на Шипченска и Тревненска планини и части от прилежащия им Предбалкан. Територията включва изворите на река Янтра и основните притоци в горната ѝ част. Паркът обхваща землищата на девет населени места, разположени в границите на общините Габрово, Мъглиж и Трявна. В площта му попада и язовир „Хр. Смирненски”.

БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ

Богатата структура, разнообразните почвено-климатични условия и голямата денивелация са предпоставка за наличието на много растителни и животински видове.

ФЛОРА

Горският фонд на територията на парка е 80,2 % от общата му площ. В него основно място (60 %) заема букът. Срещат се също обикновен, воден и келяв габър, четири вида дъб, пет вида явор, три вида ясен, дива череша, бяла мура и много други дървесни видове. До момента са установени над 1800 представители на висшата флора, от които 25 фигурират в Червената книга на Р. България (2011 г.). От тях един вид е в категорията „изчезнал” – Гололистна наумка (Cynoglossum germanicum Jacq). Редица са и видовете с категории „редки” и „защитени”, които фигурират в Закона за биологичното разнообразие, Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN), Бернската конвенция, Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES) и др. Територията на Парка е богата и на редки и защитени ендемични растителни видове, лечебни и етерично-маслени растения, гъби, мъхове и папрати.

ФАУНА

При зоогеографското райониране територията на Парка попада в зоната на Европейската фауна – Старопланински район. Голямо е разнообразието на безгръбначни и гръбначни видове. Типични горски представители са кафявата мечка, вълкът, дивата свиня, сърната и др. От птиците тук се срещат скален и малък креслив орли, няколко вида кълвачи, четири вида лястовици, воден кос, лещарка и др. В Парка са установени 15 вида прилепи, обитаващи старите гори и пещерите. Представители на батрахофауната са планинската жаба, дървесницата, дъждовникът и др., а на херпетофауната: усойница, слепок, шипоопашата костенурка и др. От безгръбначните тук могат да се видят буковия сечко, алпийската розалия, еленовия рогач, дневното пауново око, аполонът и др.

ЗАЩИТЕНИ МЕСТНОСТИ

МЪХЧЕНИЦА – ЙОВОВЦИ

Защитената местност Мъхченица-Йововци се намира в Тревненска Стара планина на средна надморска височина около 900 м. По тези места в древността е минавал път, свързващ северна и южна България, известен като Верейският друм. Именно тук се е състояла битката при Тревненския проход между Иван Асен I и армията на Исак II Ангел. Връх Мъхченица носи името си от факта, че по северните му склонове се намира вековна букова гора, в която стволовете на дърветата са обвити с мъх.

СОКОЛСКИ МАНАСТИР

Защитената местност обхваща площ от 75.5 xa манастирска и общинска гора, разположена на северните склонове на Стара планина по горното течение на р. Янтра. Местността носи името на Соколския манастир, който се намира на 12 км от гр. Габрово. Манастирът е пряко свързан с историческите събития от национално-освободителните войни.

СТОЛИЩА

Тази защитена местност е разположена по северният склон на Тревненския Балкан на средна надморска височина около 1000 м. Обхваща вековни букови дървета на възраст над 170 години и средна височина над 25 м.

СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ

Защитена местност Студен кладенец се намира в землището на село Станчев хан, Община Трявна. Обхваща района на изворите на река Белица в Стара планина. Представлява естествена букова гора със средна възраст 110-160 г. Най-високата точка на местността е вр. Муржов Лом (862 м.н.в.), в близост до която се намира най-високо разположения извор, който е каптиран.

ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

ВИКАНАТА СКАЛА

Скалният феномен, заемащ площ от 0.5 ха, се намира в местността „Стружната”, в близост до село Кръстец. Панорамната гледка, която предлага към Предбалкана и Дунавската равнина е била обект на възхищение на народния поет Иван Вазов.

ГОЛЕМИЯТ БУК

Вековното буково дърво на възраст над 500 години, се намира в местността „Мъглижка поляна”. Високо е 32 м, а обиколката му е 3.7 м.

ЕСТЕСТВЕНО ТИСОВО НАХОДИЩЕ В МЕСТНОСТТА ИЗВОРА

Това е едно от най-големите естествени находища на тис (Taxus baccata) на Балканския п-в. Намира се на 1100 м.н.в., югозападно от гара Кръстец. Уникалният триетажен хабитат представлява вековна букова гора, с разпръснати единични дървета ела и планински явор и подлес от тис и лавровишня.

МЪХНАТИ СКАЛИ

Представлява група от скални венци с разположени между тях вековни букови гори, със средна възраст от 140 години. Голямата денивелация и разнообразния петрографски строеж сами по себе си обуславят изключителното богато разнообразие във флористично отношение на тази малка площ. Откриващите се интересни панорамни гледки на север към Предбалкана и Дунавската равнина допълват уникалността и красотата на едно от най-атрактивните кътчета на дивата природа на територията на ПП „Българка”.

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

Съществуват данни, че територията на Парка е била обитавана от дълбока древност. В пещерата Килиите (с. Станчев хан) – паметник на античността, са намерени парчета от глинени съдове с шнурова украса от времето на траките.

Територията се пресича от много пътни артерии, използвани от древността и свързващи Нове (Свищов) на река Дунав с Августа Траяна (Стара Загора) и Филипополис (Пловдив): Шипченски проход, Верейския друм, Малий друм, Крънски, Енински, Тревненски и Яйканлийски проходи, Иванкова пътека и др.

При Верейския друм в подножието на връх Мъхченица през 1190 г. българските войски, предвождани от Иван Асен І разбиват отстъпващите византийци, начело с император Исак ІІ Ангел. Тази битка утвърждава Второто Българско царство.

Територията на Парка е свързана и с драматични събития по време на Руско-Турската война (1877-1878) – Шипченската епопея и зимното преминаване на Балкана от руските воини и българските опълченци. Тези събития са от съществено значение за изхода на войната, довела до подписването на Сан-Стефанския мирен договор и признаването на независимостта на България.

Още от създаването си град Габрово е средище на българските занаяти. Тяхната демонстрация (в автентичен вид) и в момента може да се наблюдава в Етнографския музей на открито „Етъра”. Там се отбелязват и всички важни празници от църковно-народния календар. Пресъздаването на обичаите с техните обреди и символики е съпроводено и с богата фолклорна програма.

Соколският манастир е разположен в едно от най-красивите кътчета на Парка. В параклиса са запазени икони, рисувани от Захари Зограф. В двора на манастира се намира красива чешма, дело на Кольо Фичето. От осемте ѝ чушнара и днес струи студена балканска вода.

Живописните природни картини, възможностите за търговия и умерения климат са оформили характерните черти на хората, населявали и населяващи тази част на планината. Усетът към красотата и прецизността са в основата на възникналите народни местни занаяти: самобитно строителство, резбарство, зографство, кожухарство, ножарство, мутафчийство, гайтанджийство и др. Тези занаяти чрез многовековната традиция са се усъвършенствали до такава степен, че са се превърнали в изкуство. Достатъчно е да споменем старите къщи в Тревненско и Габровско – голяма част от тях са шедьоври на Възрожденската архитектура. Далеч извън пределите на региона са известни достиженията на Тревненската художествена школа, Габровското ножарство и др. Показателен е и факта, че в двата града Габрово и Трявна са открити първите светски класни училища в България – Априловската гимназия и Славейковото школо.

Снимки: ДПП "Българка", автор Георги Стоянов