Природен парк „Рилски манастир” е обявен през месец юни 2000 г. с цел да се запази и поддържа биологичното разнообразие на екосистемите, както и обекти от неживата природа със световно значение за науката и културата. Дотогава тази територия е била в границите на Национален парк „Рила”.

Като част от най-високата планина на Балканския полуостров – Рила, природният парк обхваща горното течение на река Рилска и цялата река Илийна, с обща площ 25 253,2 ха, намиращи се изцяло в землището на Община Рила.

На територията на парка има 28 високопланински езера, 25 от които са ледникови, а останалите с предполагаем тектонски произход. Най-високо (2445 м) е разположено първото от Дяволските езера, а най-ниско е Сухото езеро (1892 м). Тук се намира най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров – Смрадливото езеро, с площ 212 дка и дълбочина 24 м.

Природният парк е заобиколен от 36 върха с височина над 2000 м, като най-високите от тях са: Голям купен (2731 м), Черна поляна (2716 м), Рилец (2713 м), Попова капа (2704 м) и др.

Обявеният през 1986 г. резерват „Риломанастирска гора” представлява изключителен интерес за туристите, любители на природата. В недостъпните места на парка е запазена първичната вековна гора. В естествени условия се срещат 35 дървесни видове – тис, бук, ела, явор, ясен, планински бряст, бяла мура, смърч. В горната граница на гората се намират обширни клекови масиви (17% от иглолистните гори на парка), които изпълняват снегозадържаща и противоерозионна функция. На откритите площи над клека се срещат ниски туфи от сибирска хвойна, синя боровинка, мащерка. На територията на парка любознателните посетители могат да видят редица защитени висши растения. В „Червената книга на България” като застрашени и редки са включени 96 вида, а 8 от тях са в Европейския списък на редките и застрашени ендемични растения: рилски ревен, божествена иглика, янкиев лопен, планинско подрумиче, рилско подрумиче, кернерова метличина, трансилванска камбана и сив див тютюн. Фауната също е богата и разнообразна. На територията на парка се срещат над 200 вида гръбначни животни, 33 от които са включени в „Червената книга на България”. Паркът е местообитание на благороден елен, дива коза, дива котка, златка, белка, кафява мечка, дива свиня, вълк. Много колоритно е и птичето царство с представители като глухар, лещарка, скалолазка, гривяк, скален орел. По скалните сипеи се срещат усойница, пепелянка, медянка, живороден гущер.

Освен с голямото биологично разнообразие и забележителния си релеф, Природен парк „Рилски манастир” е известен и с уникалното си културно-историческо наследство. Тук се намира най-големият паметник на българското Възраждане – Рилският манастир, включен през 1983 г. в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Природният парк е втората най-посещавана защитена територия в България и местните хора виждат туризма като най-добрата перспектива за икономическо развитие на района.

Пешеходният туризъм е най-често практикуваната форма на високопланински туризъм в парка. Рилският манастир е отправна или крайна точка за индивидуални и групови излети и многодневни преходи в Рила. Територията на Природния парк се използва като дестинация за организирани групи, практикуващи различни форми на алтернативен и специализиран туризъм: наблюдение на птици и пеперуди, ботанически маршрути и др.

От Рилския манастир започват няколко основни туристически маршрута [10] с различна трудност и дължина на прехода. Туристическите маршрути са маркирани и обозначени с табели.

Снимки: Архив на ДПП „Рилски манастир”

Дирекция на Природен парк

„Рилски манастир”, гр. Рила 2630,

Ул. „Бенковски” 2,

Тел./факс: 07054 22 93

e-mail: dpprilski_manastir@iag.bg [11]