Казанлъшката гробница е една от най-прочутите тракийски гробници. Намира се почти в самия център на Казанлък в живописната среда на възвишението Тюлбето. Тя е открита на 19 април 1944 г. от войници, които копаели окопи за противосамолетни оръдия в подножието на 7-метрова могила. Изведнъж, пред изненаданите погледи на копачите, се отворила празнина, през която те се промушили. Осветявайки със запалени вестници тъмното пространство, преминавайки през малък коридор, те се озовали в две помещения, стените на които били покрити с изображения на странни хора, воини, коне и колесници. Войниците споделили видяното със своите началници и местните власти и така този ден останал в историята.

Казанлъшката гробница е шедьовър на тракийското изкуство от края на IV в. пр. Хр. и е един от най-забележителните паметници на културата от това време. Състои се от коридор, първа правоъгълна и втора кръгла с купол камера. Коридорът е изграден от камъни, а помещенията – от тухли. Планирана и изградена като храм, Казанлъшката гробница е първият строеж от печени тухли, открит в България. В края нa IV в. пр. Хр. в нея е погребан тракийски владетел и това я е превърнало в гробница. В последствие тя е играла ролята на мавзолей, защото след смъртта си тракийските владетели са били хероизирани, обявени за богове и в гробницата им са извършвани периодични поклонения. Стените на първото помещение са покрити с разноцветни ленти, а върху поясите, които оформят двускатен покрив са изрисувани батални сцени, които са с изключителна стойност и ни дават сериозни сведения за външния вид, въоръжението и тактиката на тракийската войска. Малък правоъгълен отвор води към кръглото помещение, което е сравнително малко – с диаметър 2,9 м. Входът се затваря с тежка каменна врата, за да осигури спокойствие на усамотилите се отбрани представители на аристократичния елит при изпълнение на тайните им религиозни церемонии.

Гробницата е ограбена или ритуално опразнена още в древността. От богатите гробни дарове са останали стотици миниатюрни златни маниста, сребърна каничка и няколко керамични съда. В кръглото помещение са намерени транспортна амфора, фрагменти от местна и вносна керамика, елементи от глинен венец с позлата, златни кръгли апликации и златни нишки, вероятно от украса на дреха, костни предмети, части от въоръжение и юзда, късове дърво и железни гвоздеи, вероятно от погребално ложе, както и кости от два индивида. В подгробната камера е намерено глинено ойнохое и кости от погребания кон.

От двете страни на гробницата на 1,2 м височина в насипа са намерени две огнища със следи от извършвани жертвоприношения – множество животински кости и керамични фрагменти.  В източното огнище са били положени два глинени аскоса, сребърна каничка и фрагменти от местни и вносни съдове. На същото ниво, но от двете страни на кръглата камера, са открити и два питоса.

Заради стенописите с висока научна и художествена стойност и архитектурни достойнства, Казанлъшката гробница е сред седемте паметника от България, включени в Списъка на световното историческо наследство на ЮНЕСКО.

Работно време: всеки ден от 9:00 до 17:30 ч.

За контакти:

Исторически музей ,,Искра”- Казанлък,

 тел.: 0431 6 27 55, 0431 6 47 50

6100, Казанлък ул. П.Р. Славейков 8

e-mail: museum.iskra.kz@abv.bg [3]