Един по-раздвижен Великден!

Великден! Хиляди българи се завръщат по родните места, при мама и тати, в родния дом, да похапнат сладко агънце и да се видят с родата… Ние пък решихме да сменим лошото време в Северозапада със слънчевия и топъл юг. И така се насочихме  към Рилската Света обител. Така и така е празник, нека да го отбележим на Божие място. Бързо стигнахме, нямаше кой да ти се пречка – трафикът бе нулев.

Пътят към Рила е непознато за нас място. Караме, а около нас зеленина, преминаваме в тунел от пролетно нацъфтели дървета, красиво е….! Погледът ни се насочва към върха  на планината, виждаме колко ниско долу са сгушени къщите под нея и колко малки и нищожни сме ние, но е красиво…! Пътуваме бавно, прозорците на колата са отворени, ароматът на гората се усеща - зелено, свежо, пролетно. Чуваме песента на птиците и някак ни става спокойно…Унасят те, забравяш за забързания живот, работата, напрежението и ти става леко на душата.

Пристигаме!

Ето ни пред величествената Света обител. И веднага възниква в мен въпросът как е градена, колко ли хора са били ангажирани, как са доставяли материали….? Сега е лесно, дори не си помисляш за това, а тогава?

Пристъпвам по каменните пътеки и усещам величието на това място. Не съм си и представяла че може така да се чувствам горда и смирена. Църквата е с най-големият и внушителен иконостас, който съм виждала. Вдъхва невероятен респект! Работата на старите майстори от самоковската школа е уникална Не е разрешено снимането вътре, но пък остава спомен в съзнанието за цял живот! Запалихме по една свещичка за здраве за нас и семействата ни, нека ни пази Господ! Седейки на скамейките за миряни, те връхлита една гордост, че видиш ли велик народ сме и умни, и можещи, и не от сега, а от древни времена!

Разказвам  на моя син и му предавам моето вдъхновение от преживяването на това място. Надявам и в него да се пробуди чувство на обич и почитание към родината ни!

Влизайки в музея, който е обособен в Рилския манастир, се запознаваме с живота, бита и дейностите на монасите. Тези книжовници са запазили историята ни за поколенията. Изложените книги, показват високо художествено изпълнение за времето си. Тежки и големи, с дебели корици и дори дървени, за да се съхрани съдържанието в тях, но инкрустирани със скъпоценни камъни - галят окото.

И така, остана само най-високата точка – Хрелоьовата кула. Наречена на струмския владетел воеводата Хрельо Драговол. Висока 23 метра и достъпна само от един вход. Изкачихме се в нея, вървейки по изключително тесни стълбички. Много е икономична на прозорци. Извисяваща се над църквата Рождество Богородично, имаш чувството, че почти ще докоснеш небето. Невероятна гледка! Наистина се усещаш защитен, дори и сега когато не те грози заплаха. На върха и има запазени стенописи от малкия параклис, който е направен от Хрельо Войвода. Не случайно и в кулата е отделено място за молитва и то най-високо, за да може да си още по-близо до Бог.

И така обиколихме навсякъде. Полюбувахме се на майсторлъка на Павел Иванович, Захари Зограф  и много други, които са участвали в съграждането на това културно и духовно средище.  Хвърлихме във фонтанчето по една монетка за късмет и потеглихме към хотела.

Да не забравя да спомена и вкусните мекички, които ни подкрепиха на изпроводяк.

Един чудесен следобед, изпълнен с топлината на слънчевите лъчи, аромата на горските цветя и духът на историята!

Великден е, Христос Воскресе!

Автор: Екатерина Камарашка