Парк за танцуващи мечки - Белица

Разположеният в полите на югоизточния склон на Рила, на 11 км над гр. Белица, Парк за танцуващи мечки, е един проект, бележещ траен успех още от създаването си през 2000 г. Днес 26 бивши танцуващи или зоопаркови мечки обитават 120 декара в единствения подобен парк у нас, в среда, максимално близка до естествените условия – поляни, гъсти гори, места за отдих и уединение, изкуствени вирове за разхлаждане през летните горещини.

Защо мечките са танцували?

Още от древни времена по събори и панаири обикаляли мечкадари, които водели на синджир уж опитомени мечки. Животните били приучавани да изпълняват подобни на танц движения за забава на тълпите. За да се научат да „танцуват“, още от 3-месечна възраст мечетата са отделяни от майките им и оковавани с халки през най-чувствителната част от тяхното тяло – носа. След това под съпровода на музика са оставяни върху нагорещени плочи, ламарина или жар, като по този начин се приучават да свързват звуците на музикалните инструменти с болката от изгарянето и да се опитват да се предпазят като подскачат от крак на крак. За да бъдат научени на безпрекословно подчинение на своя стопанин, мечетата са бити ежедневно още от малки, а чрез халката на носа се упражнява контрол върху движенията им. За да не могат да нараняват, ноктите им периодично са отсичани, а кучешките зъби – избивани. У нас мечкадарството съществуваше като занаят до 2007 г., когато в Парка за танцуващи мечки са приютени последните три измъчени животни. Мечкадарите са се снабдявали с малки мечета по два начина – или са ги закупували от зоопаркове още в първите седмици след раждането, или от бракониери, които са отсреляли майка им в дивата природа.

История на Парка за танцуващи мечки край Белица

В края на 90-те години на миналия век по българското Черноморие и в големите градове расте недоволството на чуждестранни туристи от гледката на измъчените танцуващи мечки, което кара мнозина от тях да се свържат с ЧЕТИРИ ЛАПИ. Законовата рамка в България по това време не оставя много възможности за намеса, но последвалите усилия дават резултат и отварят възможността да бъдат взети мерки срещу ужасната практика на мечкадарството. И когато става ясно, че трайното решение на проблема трябва да бъде намерено на българска земя, за мечките е открито подходящо убежище край гр. Белица. Районът е голям, планински и спокоен. Тъй като изграждането и поддръжката на убежище, отговарящо на най-високите международни стандарти, е скъпо, ЧЕТИРИ ЛАПИ решава да потърси за стабилен и дългосрочен сътрудник фондацията на известната френска актриса и защитничка на животните Бриджит Бардо, която се съгласява да съфинансира проекта.

През 2007 г. в парка са настанени последните три български танцуващи мечки - по-възрастните Мишо и Светла и сравнително младата Мима.

Две години по-късно в убежището са спасени и последните три танцуващи мечки от съседна Сърбия. От началото на проекта до днес е постигнат невероятен успех – сега в България притежаването на мечка от частно лице е незаконно, а Паркът за танцуващи мечки надхвърля десетократно първоначалния си размер. През 2010 г. е приютен и най-малкият обитател - Монти. Той е бил гледан затворен в помещение в хотелски комплекс край Русе повече от година. До 2015 г. в парка са приютени и четири мечки от зоопаркове, в които условията не отговарят на законовите изисквания.

Отдаденият и обучен персонал със своя изключително богат опит превърна Парка за танцуващи мечки в пример за хуманното отношение към животните както у нас, така и по света.

Животът в Парка за танцуващи мечки

Убежището за измъчвани мечки е разделено на седем сектора, които позволяват на специалистите да отделят мечките в приятелски групи и по този начин да предотвратят евентуални спречквания и конфликти за територия, като същевременно осигурят необходимото пространство  за уединение и почивка на всеки обитател. Почти всички мечки в парка спят зимен сън - нещо, което не са можели да правят, докато са водели живот в плен. Още по-забележителен успех е, че почти всички мечки си изкопават естествени бърлоги, в които прекарват зимата.

Това е един изключително добър знак за проявата на дивите инстинкти на мечките и връщането им към нормален начин на живот. Така дори онези мечки, които са претърпели най-жестоки травми, като продупчване на челюстите, наранявания по муцуната, изрязване на зъбите или увреждане на зрението, получават шанс за един нов и по-здрав живот.

Завръщането на мечките към естествените им инстинкти и поведение се стимулира във всяко едно отношение. Така например, процедурата по хранене наподобява тази от ежедневието на животните в природата: професионално обученият екип от гледачи разхвърля храната навсякъде из секторите, така че мечките да отделят известно време, за да я намерят.

Една от главните политики на убежището е: без размножаване. Обратното би означавало поемането на неоправдан риск спрямо мечките, които често са твърде стари и с разклатено здраве, за да могат да раждат без усложнения. Нещо повече – малките, родени в плен, биха били обречени да прекарат целия си живот по този начин, тъй като никога не биха се научили да живеят самостоятелно сред дивата природа. Едно убежище не е зоологическа градина.

Медицинският център в Парка за танцуващи мечки позволява да бъдат извършвани дори сложни манипулации и операции. Безопасността както на посетителите, така и на мечките е гарантирана от електропастир с дължина 26 608 м.

Информационният център може да бъде използван за лекции и дискусии, като мястото предлага на посетителите безплатна безжична връзка с интернет.

Работно време:

април – юни: 12:00 – 18:00 ч.

юли – август: 10:00 – 12:00 ч., 13:00 - 18:00 ч.

септември – ноември: 12:00 – 18:00 ч.

Обиколки с  екскурзовод на всеки половин час.

Парк за танцуващи мечки

Местност „Андрианов чарк”, гр. Белица

област Благоевград, България

Тел.: +359 887 866 189

Тел. +359 882 44 13 77

Имейл: office@four-paws.bg