Покоряването на връх Мусала!

Аз съм Юлия Халаджова, обичам да пътувам много и затова реших да  напиша своя първи пътепис, като се надявам  да Ви хареса. Пътувала съм в много страни по света, но най – обичам да се разхождам из приказните места в България. Едно от любимите ми места за разходка е планината! Особено ме привлича със своята мистика  и усещане за единение около Боровец  и връх Мусала. Историята, която ще ви разкажа, започна преди 2 години, а нейната развръзка се случи миналата година на 25.09.2015 г. За първи път стъпих на това място през 2014 г.

Началото на историята започна през месец  юни 2014 г.  Още когато пристигнахме в курорта Боровец, ни посрещна ужасно време с дъжд, не много по-късно започна да вали и град. Въпреки ужасното време решихме, че ще атакуваме върха след няколко дни. И така… поехме с лифта към началната точка на изкачването - станцията Ястребец. Проблемите започнаха  още от тръгването нагоре. Дъждът се усили толкова, че биеше в стъклата и на моменти дори прехвърчаше и сняг. След известно време стигнахме до последната спирка на кабинковия лифт на 2500 м и.... о изненада! Там не се виждаше нищо, имаше много плътна мъгла и беше много студено.

Екипирахме се със зимна екипировка и поехме по пътеката за хижа Мусала.  Стигнахме успешно в хижата, но мъглата така и не се вдигаше, дали бе липса на късмет или планината не желаеше да ни допусне - всеки си преценява сам. Спряхме за подкрепа с няколко сандвича в хижа Мусала и след кратък отдих поехме  отново  по пътя, за да атакуваме върха. Тръгвайки от хижата срещнахме група младежи, които толкова бяха уверени в пътя, че ние ги последвахме. Вървяхме, вървяхме, минавахме по стръмни пътечки, надвиснали над урви, по които имаше дори и сняг. И така … в един момент стигнахме до гора и разбрахме, че започваме да слизаме вместо да се изкачваме, но уви вече близо 2 часа бяхме вървяли в грешната посока. Върнахме се обратно в хижата. Оттам времето се проясни и намерихме пътя за върха.

Тръгнахме отново нагоре, само че стигайки до заслона, в близост до последното и най-високо езеро, времето отново показа своята непреодолимост. Започнаха да прехвърчат снежинки,  мъглата нагоре стана отново гъста и решихме, че няма да рискуваме и да продължим нататък. Стигнахме на 500 метра от върха, но уви не успяхме да го превземем от първия път. И така завърши първия опит, но идваше и втория – 25.09.2015 г. 

Следващия опит за покоряване на връх Мусала  беше много по-добре планиран във  всяко отношение, но имаше отново изненади... Предните дни преди да атакуваме върха, проверявайки работното време на лифта, с ужас установихме, че той е в профилактика и няма да работи. След размисли решихме да предприемем 12 часовия преход, според запознати от Боровец  до връх Мусала, пеша. И така речено – сторено!  Станахме рано, стегнахме багажа  и  според плана в 7 ч. стигнахме до Царска Бистрица, от където тръгва пътеката за върха. Озовавайки се там, изневиделица  до нас спря бус с чуждестранна регистрация.  От буса слезе едно момче. Учтиво ни поздрави на английски и ни попита дали сме тръгнали към върха и дали бихме искали компания. Отговорът беше ДА и момчето, което се казваше Скот и беше от Нова Зеландия, се присъедини към нашата групичка. Тръгнахме по пътеката (която беше мокра, тъй като беше валяло предните дни  и имаше много кал), беше много топло, но това не пречеше на доброто ни настроение. Вървейки по пътеката, от един завой се появи един Голдън ретрийвър, който явно хареса нашата компания и беше наш спътник до върха  и обратно.

Резките промени на времето, наклонените и стръмни пътеки допълваха усещането, че всяка крачка ще бъде трудна след дългото вървене към върха.  И така с новите ни приятели  Скот и кучето,  достигнахме хижа Мусала! Да, същата хижа, в която предната година объркахме пътя. Кучето, вярно и търпеливо ни чакаше пред вратата на хижата и на всяка наша спирка. Почивка и… пак нагоре по стръмната лятна пътека!

Спирайки за поредната порция снимки на заобикалящите ни  красоти, отнякъде в далечината се прокрадваше едва доловима сянката на планинска козичка. Тези толкова удивителни създания бяха толкова изящни и толкова неуловими! И както обичайно се случва в планината, времето отново се промени, задуха силен вятър и заваля отново дъжд. Добре че бяхме наблизо до заслона, та да се скрием докато утихне и да спрем за кратка почивка  в подножието на върха, преди да го атакуваме за 2-ри път. И така, поехме отново нагоре по пътеката, но вече силите бяха на привършване след дългия, изтощителен и изпълнен с препятствия път. Спирах на всеки 20 метра да поема  дъх и да събера някоя дори и мъничко останала ми силица, за да покоря така желания връх и последните метри до него. На средата на пътеката  се появи отново мъгла, но вече се виждаше крайната точка! О да, пред очите ми се разкри приказна гледка, а в кръвта ми се отдели як адреналин и както нямах сили, изведнъж тръгнах да бягам нагоре като козичка. Стигнахме горе и най – сетне върха беше наш! Двугодишните опити бяха увенчани с успех и благословия. Бях изключително щастлива!  Влязохме в постройката да се сгреем и да съберем сили за обратния път. Кучето остана отвън да ни чака. Там имаше и други планинари от други страни. След кратък разговор тръгнахме надолу.  По пътя имаше и много горски плодове, които  даваха наслада и енергия за уморените ни тела.  И така, след кратки почивки  и удовлетворение, стигнахме до Двореца Царска Бистрица, където в последствие се оказа, че стопаните на  кучето цял ден са го издирвали, а то беше с нас на върха. Часът беше  17!

След приятелско сбогуване и кратко послание за спомен върху буса на Скот, си взехме довиждане. Взехме разстоянието за  по – малко от предвиденото, едва за 10 часа. Това, изпълнено с невероятни препятствия и нови приятелства пътешествие, ще остане незабравимо за мен! Надявам се да ви е харесало и да се видим отново....

Автор: Юлия Халаджова