Скалният феномен Белоградчишки скали се намира в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Образува ивица с дължина 30 км и ширина до 3 км. Белоградчишките скали представляват композиция от скални фигури, наподобяващи цели групи хора, животни, застинали в динамични пози, птици или различни предмети с различни размери. Това е един скален свят със собствено движение и изразност, който предоставя на посетителя възможност сам да се ориентира. Ако се вгледа човек внимателно ще открие цялата история на човешкия род.

Преди векове между Белоградчишките скали имало два манастира – девически и мъжки. Сестра Валентина не могла да скрие под расото своята красота, мълвата за която се разнесла извън манастирските стени. Антон – млад овчар, идвал да излива любовта си с кавал като шепот и въздушна целувка. Сърцето на Валентина лудо биело от щастие и мъка. След време плач на дете огласил манастира. Блудницата била анатемосана и прогонена. Антон яхнал коня да прибере любимата си. Монасите тръгнали да я защитят. О чудо: Господ – свидетелят на чистата любов, изпратил буря, гръм и земетресение. Метохът се сринал. Валентина се превърнала в каменна мадона с дете на ръце. Монасите се вкаменили, а Антон останал вечно да чака любимата си.

Всички тези скални фигури съществуват и до днес: „Мадоната”, „Конникът”, „Монасите”, „Манастира”. От жеста и позата на „Мадоната” се излъчват чувства, вълнуващи всяка майка. Вдясно се вижда „Конникът”, който всеки момент ще се откъсне от земята и ще полети. Отзад, горе на скалата, стои гордо изправена „Ученичката”. Зад нея дебне „Мечката”. Вървейки нагоре към една от най-високите скални групи, се откриват прелестни долини, оградени с венец от червени скали. Маршрутът на Белоградчишката експозиция напуска богатирския гръб на  Дядо Иванов камък, минава покрай легендарния „Борич” с античната крепост и стига до каменните скални фигури „Збеговете”. Долу в ниското се простира местността Магаза, в която личат средновековни градежи. Тук хилядолетията са изваяли необикновени скулптурни творения. Движейки се на изток се минава през живописния Скорошин дол, Долни Крупец, Карловица и изведнъж се изправя изтеглената снага на Белоградчишката крепост, а над нея са изсечени величествените фигури на „Хайдут Велко” – олицетворение на твърдостта на българина против поробителя, „Старицата” – застинала във вечна скръб към непрежалимите си чеда. Виждат се вълшебните силуети на  „ Динозавъра”, „Гълъбите”, „Боров камък”, „Пчелен камък”, величествената Момина скала – наподобяваща глава на момиче, в чието подножие ромоли малката рекичка Лом.  

Всички тези каменни великани са разпределени в три групи: Фалковска група, Централна група и Збеговска група.

На 25 км от скалните шедьоври на природата се намира една от най-големите български пещери – Магурата [7] (над 2500 м). Единствено в нея могат да се видят скални изображения, рисувани с прилепно гуано (тор). 10 000 г. пр. Хр. В района са открити над 100 пещери, представляващи предизвикателство за любителите на силни усещания и приключения. На 6 км от Белоградчик се намира и пещера "Козарника" [8], където може би е открито най-старото сведение за присъствието на хора в Европа. 

Попаднали в прегръдките на този чуден свят от скални видения всеки посетител ще има възможност да съхрани незабравим спомен на докосване с вечността и да усети могъществото на природата.

Материалът е подготвен с любезното съдействие на ТИЦ Белоградчик.