Страната на розите -  това е визитната картичка на България пред света, а Казанлък е сърцето на Розовата долина и естественият географски център на България. Тук природата е съчетала красотата и величието на Стара планина с плодородието по долината на Тунджа и топлите минерални извори.  Климатичните и почвени условия в този райски кът на България са най-благоприятни за отглеждане на маслодайната роза и редица още етеричномаслени култури. Пренесена по българските земи от Азия, през 19 в. розата е най-голямото богатство на Казанлъшката долината.

В древността на територията на китната Розова долина е съществувала богата тракийска култура. Откритите археологически обекти представляват огромен интерес за учените и туристите. Недалеч от Казанлък, под водите на язовир ,,Копринка”, се намира единственият, изцяло проучен досега тракийски град Севтополис - древен град, основан от тракийския цар Севт III. В Казанлъшката долина се намират тракийски гробници -  шедьоври на монументалното и изобразителното изкуство от древността. В тях са били погребвани траки от висшите съсловия, понякога с техните коне. По-малко богатите са били кремирани, със скромен гроб с определени стоки. В една от стотиците могили, на 19 април 1944 г. е открита случайно от група войници прочутата в цял свят Казанлъшка гробница [9], с великолепни стенописи от края на IV в. пр. Хр.

В най-старата част на Казанлък може да посетите историко-етнографски комплекс „Кулата” с  реставрирани архитектурно-исторически паметници от Възрожденската епоха. През месец октомври 1976 г. в две от реставрираните къщи Исторически музей „Искра“ [10] урежда етнографски експозиции, които показват градския и селския бит на средната класа на казанлъшкия регион от края на XIX в.

В градската (Хаджиеновата) къща известно време е живял основателят на Исторически музей „Искра“ Петър Топузов. Възстановеният интериор показва прехода от традиционния селски към градски бит, навлизането на европейския бит и култура в живота на казанлъчани, което е свързано с търговията на розово масло по света.

Къщата от селски тип е с характерна за подбалканските села асиметрична архитектура, типична за края на XVIII и началото на XIX в.

Сборната колекция отразява традиционния бит на населението на Казанлъшко.

Под навеса е експониран разнообразен инвентар, използван за обработването на земята. Дворовете и в двете къщи са оформени с калдъръм и с типичните цветя, вечнозелени храсти и дървета. Към Етнографския комплекс има уреден щанд, от където може да закупите най-качествените продукти от маслодайна роза и други етерични култури.

В града може да посетите още къщата на изтъкнатия български писател, художник и обществен деец Димитър Чорбаджийски – Чудомир, която е обявена за музей още на следващата година след смъртта му. Със своята неповторима атмосфера, къщата представлява архитектурен паметник на културата от национално значение. Музейният комплекс включва художествено-документална експозиция, разположена в три зали с обща площ 300 кв. м,  модерно фондохранилище и уютна конферентна зала с мултимедийно оборудване. Музеят е общински културен институт и се грижи за опазването, проучването и популяризирането на изключително богатото творческо наследство на Чудомир. В него се съхраняват повече от 15 000 оригинални ръкописи, рисунки, скици, писма, книги и лични вещи на Чудомир и неговата съпруга – художничката Мара Чорбаджийска.

Това е единственият литературно-художествен музей в България. Включен е в движението “Сто национални туристически обекти”. Седалище е на престижната културна фондация “Чудомир”.

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство като Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.
В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.
Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби.

Може да се запознаете с родната къща на акад. Дечко Узунов, която е възстановена от Община  Казанлък  още приживе, но  е открита за посещение след смъртта му. Изпълнявайки волята на Дечко Узунов, съпругата му Олга Узунова дарява на галерията 93 негови творби, които са експонирани в родната му къща.

Експозицията е  разположена в четирите стаи на къщата и в специално построена за целта изложбена зала. Представена е най-значимата част от дарението. Показани са 21 живописни творби от различни творчески периоди, подарени от Олга Узунова, както и  4 творби на Дечко Узунов, подарени от племенниците на художника Атанас и Христо Нейкови. В изложбената зала са изложени 42 акварела и рисунки на художника заедно с последния му автопортрет.

В града може да посетите още родната къща-експозиция на изтъкнатия художник проф. Ненко Балкански, преподавател в Художествената академия и завеждащ катедрата по живопис. След неговата смърт Община Казанлък реставрира родната му къща, а съпругата му Лиляна Балканска дарява на Художествената галерия  267 живописни  творби и 1271 графики и рисунки.  

Тук се намира и родният дом на забележителния композитор и музикален общественик  Петко Стайнов, който обогатява българската музикална култура и допринася значително за развитието й. Композитор с голям творчески дар, с широка музикална и обща култура и не на последно място - с усет към актуалните идеи на времето, той посвещава живота и таланта си на българската музика и музикална култура, на Българската академия на науките.

В Казанлък може да посетите един от най-старите и най-богати исторически музеи в страната – Исторически музей Искра и единствения по своя характер Музей на розата [11]. Ако се озовете там в първата седмица на юни ще присъствате на уникалния Празник на Розата [12], ако ли пък отидете в края на август или началото на септември, ще станете свидетели на множество културни събития като спектакълът „Новите траки”, демонстрации на тракийски бойни умения в „Тракийски стан”, срещи на нови технологии и фотография, стрийт парад по улиците на Казанлък, редица концерти и изложби на открито, в които своето изкуство показват професионалисти и любители.

Близо до Казанлък се намира Павел баня – изявен културен и лечебен център с минерални басейни, балнеосанаториуми и хотели. В самото подножие на Стара планина се намира град Шипка, който е сърцето на Долината на тракийските царе. Наоколо са разположени тракийски храмове, използвани за гробници и мавзолеи на тракийски владетели и висши аристократи. Непосредствено на изток са могилите Шушманец [13], Грифоните и Хелвеция, в които са запазени каменни храмове. До тях е насипана Синева могила. На запад от градчето са Сашова могила и Голяма Арсеналка с отлично запазени каменни храмове, както и Малката и Биньова могила с богати царски гробове. На около 500 м на юг от Голяма Косматка е единствената идентифицирана с името на конкретен тракийски цар гробница – гробницата на Севт III [14]. На запад от нея са Оструша [15] с гробично-култов комплекс със стенописи и Светицата с царския гроб от края на V в. пр. Хр. и единствената позната от тракийските земи масивна златна маска. Между Шипка и с. Крън е храмът – гробница в Сарафова могила, който е изграден от печени тухли, а стените му са покрити с многоцветна украса.

Останалите забележителни паметници са между селата Габарево (Лулчева могила) и Розово (Славчова могила), както и при град Мъглиж (Мъглижката гробница, съоръженията в Кестелева, Рачева, Фъртунова и Нанина могила). Най-източната гробница, иззидана от каменни плочи и печени тухли е до с. Оряховица, Старозагорско.

Всички храмове-гробници с изключение на последната са в непосредствена близост до асфалтовите пътища Шипка – Пловдив, Казанлък – Габрово, Казанлък – Бургас.

В района се намира уникалния историко-архитектурен резерват „Шипка-Бузлуджа”, който по неповторим начин съчетава красивата старопланинска природа и историческите паметници, свързани с важни събития от българската история. Изкачвайки се до всеки един от тези величествени паметници, вие ще се заредите с героичния порив на хилядите опълченци, дали живота си за освобождението на България.

Статията е подготвена с любезното съдействие на Община Казанлък.