По склоновете на Шуменското плато са разпръснати редица скални манастири, църкви и монашески килии. Те са свързани с религиозния живот от времето на Второто българско царство. В тях са намирали подслон отшелници-монаси. Вероятната датировка на повечето от манастирите е XII – XIV в. Манастирите са свързани с развитието на исихазма – религиозно учение, проповядващо “чисто християнство”, необходимост от единение между човека и бога и отшелничеството. Скалните манастири (комплекси) по Шуменското плато най-често включват църкви, различен брой килии и гробници. Всички скални църкви са ориентирани в посока изток-запад.

Писмени данни кога са били изоставени манастирите липсват, но вероятно повечето от тях са били доброволно напуснати от монасите при завладяването на България от турците. Първите сведения за тези манастири получаваме от чешкия археолог Карел Шкорпил.

Скалните манастири се намират предимно в южните и източните части на платото. Изградени са в ниши и естествени пещери във високи, труднопроходими склонове и скални венци. Някои от тях са издълбани в отделни скални блокове. До тях се е стигало с помощта на изсечени в скалата стъпала, по дървени или въжени стълби. Други са поместени в скалните подножия. Със своята опростеност и непретенциозност, те се вграждат хармонично в природата около тях.

Сравнително запазени и в наши дни са скалните манастири в Осмарския боаз, Троишкия боаз, над с. Хан Крум и др. До тях може да се достигне по маркираните пешеходни маршрути [7] на Шуменското плато.